Цигулката е най -малкият от лъковите, струнни инструменти, с по-висок диапазон от инструментите в останалата част от семейството му. Състои се от 4 струни, обикновено настроени на квинти, т.е. G (сол) - D (ре) - A (ла) - E (ми).
Размери на цигулката
Изработена от дърво, цигулката се състои от 3 части: гриф, резонаторна кутия и струни. Дължината и може да варира от 1/16 до 4/4.
Най -голямата цигулка обикновено е с дължина 59 см (общо). Тялото и е с размери между 35 и 36 см. Тази дължина на цигулката е 4/4, наричана още „пълен размер“. Тя е идеално пригодена за възрастни. Другите по-малки размери (1/4, 1/2, 3/4 ...) са подходящи за деца.
Аксесоари за цигулки
Независимо дали става въпрос за подобряване на качеството на звука или комфорта при свирене, няколко аксесоара са съществени за цигулката:
Лъкът: от съществено значение, за да можете да предизвикате триене и трептене на струните на цигулката и по този начин да произвеждате звука. Състои се от 2 части, пръчката (дървена или карбонора), държана от цигуларя, и самите косми (фитили), който влизат в контакт със струните.
Подбрадник: част, която може лесно да се добави или премахне от цигулката. Той е поставен върху инструмента, вляво от опашката и позволява да се постави брадичката върху него, както показва и името му. Подбрадникът се използва главно за защита на дървото и лака от изпотяването на цигуларя.
Възглавницата: тази част също може свободно да се добавя или премахва от инструмента. Тя е поставена под цигулката, където инструментът влиза в контакт с ключицата на цигуларя, осигурявайки по -добра опора.
Приглушител: поставен върху моста, той ще му даде допълнителна маса, която ще позволи да се намали предаването на вибрациите на струните. По този начин намалява интензитета на звука на цигулката и променя нейния тембър. Има два вида заглушаване: оркестрови звуци (за създаване на по -мек и заглушен тон) и домашни звуци (за намаляване на интензивността на звука).
Електрическата цигулка
Електрическата цигулка (или електроакустична) е модерната версия на инструмента, която се появява през 20-те години на ХХ век с разцвета на джаза. Основната му разлика с класическата цигулка е, че нейната звукова дъска е солидна (както при другите електрически струнни инструменти) и често „дизайнерска“ и малка, за да се избегне прекомерното тегло.
Електроакустичната цигулка може да се свири акустично или с усилен звук. Но електрическа цигулка, има нужда от усилвател или слушалки, ако искате да свирите свободно, без да пречите на съседите си.
